Гледайки случващото се в милата ни страна се чудя и аз вече кой път да избера...дали да остана тук и да се боря заедно с всички други млади хора за едно по-добро бъдеще на децата ни, или да стягам куфарите и да започвам на чисто някъде далече зад океана.
Трудно се взима подобно решение, винаги премисляш ли,премисляш, дали си струва да загърбиш всичко тук и на чисто да започнеш в така бленуваната чужбина, ако си струва- колко струва е въпроса.
Струва ли си,да похабиш миговете щастие на родителите,които когато знаят,че ще те видят сияят,чакат денят, в който ще си в къщи с трепет и се когато отключат входната врата виждаш блясъка в очите им. Струва ли си, да си далеч от най-близките си,защото някакви палячовци там...в парламента не могат да поделят властта, защото всеки си има своите лични интереси.
Не знам. Наистина не знам кой е правилният изход, а положението е такова,че трябва да се избира, дали децата ни да растат тук и да заминат сами, когато са вече пълнолетни, или да заминем сега и да оставим нещастните ни родители да се справят с най-голямата мъка- да са разделени от децата си.
Сложно е. Трудно е. Никой обаче, от хората в парламента не го е еня за всичко това, тях ги касае само кой с кого ще се коалира, кой на кого може да плати нещо, за да има още по-голяма изгода, а уж служат в полза на народа, който ги избира...
Няма коментари:
Публикуване на коментар