сряда, 12 юни 2013 г.

Бебе

Тези дни се замислих за бебетата. Сигурно защото за последният месец видях всичките ми любими бебета и вече пораснали деца. Гледах снимки на приятелките ми, когато бебетата са били още малки, малки и ми стана едно необикновено.
Когато вземеш в ръцете си едно такова малко създание, не знаеш къде се намираш. Светът ти става малък. Прекрасно е. Не се описва с думи, защото просто няма думи. Мълчиш, гледаш го и знаеш,че то е целият ти свят.

Както казва една моя приятелка: "Дори когато спеше, стоях на светната лампа и просто го гледах". Красиво е. Не се описва с думи, усеща се. Много е силно, а когато се замислиш за бебе и   колко отговорности идват с това,страха надделява, но когато го видиш да ти се усмихва - го искаш. Не може да се сравни с нищо друго.
Децата са най- нежните създания. Струва си да ги имаме, защото те ни дават смисъла - да продължим.

Няма коментари:

Публикуване на коментар