вторник, 26 ноември 2013 г.

Честит първи сняг

Да. Изчезнах за някакво време. Мислех си какво да пиша, защо да пиша. Няма муза. Нямах желание за писане. Имах много работа, малко време, а после много време, но малко желание. Обзе ме носталгията по лятото, после дойде рожденият ми ден. Появиха ми се някакви мисли за това, че станах на 27, а какво съм постигнала. Започнах да мисля. Кое съм направила, кое не съм. И измислих. Оказа се, че съм "посвършила" много малко неща и още много ми остават.
Е, хубавото е, че от няколко дни имам нестихващо желание за писане. За изливане на мисли.
Пак ми дойде силата. Стихията. Пак съм си аз.

Честит първи сняг! Днес такова хубаво ми стана, като станах и видях снега.
Вчера видях и първите коледни украси.
 Красиво е. Става бяло. Обличаме си меките и топли дрешки, слагаме шапките и вече мислим къде ще сме да караме ски. Да се разходим в планината, да се замеряме със снежни топки и да правим снежни човеци. Обичам зимата. Е, в пъти по-малко от лятото, но все пак я обичам.
Честит първи сняг. Много приповдига духа, носи коледно настроение и ни кара да нямаме търпение за бъдната вечер. Честит първи сняг. Бива си го да оправя настроения,а? :)))