Юни 2013 промени това, обаче. Излизайки на площада, осъзнах, че има много като мен, които си задаваха въпроса- абе кой е тоя Пеевски, "верно" ли е толкова богат и с всеки изминал ден на простеста идваха с нова и нова информация - ту за един,депутат, ту за друг. Основно компромати. Видях стотици лица, които искат промяна, стимул да останат тук, а не да гледат майките си по скайп или децата си на снимки във фейсбук, докато те изкарват пари в чужбина за тяхното светло бъдеще.
Исках силно нещо да се промени, исках безочливите политици да излязат поне веднъж и да кажат гласно,че има недоволни. Но не. Това не стана - напротив, те най-нагло обясняваха как протести няма, хората са доволни от избора си и всичко е по мед и маргарин.
Днес отидох без да се замислям. Подкрепих хора, които мислят като мен. Сложих подписа си под нещо, в което вярвам и силно се надявам да успее. Не искам да съм политик, но искам детето ми да се гордее, че живее, учи и работи в една чиста България.