сряда, 29 април 2015 г.

Убиват ни щастието

Вече все по-рядко ми остава време да си излея мислите. Само че, след много събития напоследък просто емоциите ми надделяха. Особено след цялата история и недомлъвките с лицето посегнало над бебе.
Малко ме заболя. Всъщност не е малко, заболя ме много, но не и толкова, колкото я всяка раждала жена. Казват, когато една жена роди сърцето й заживява в детето. Убедена съм, че е така. Всеки чака момента, в който става родител - няма по- хубаво от това.
Само че, преди да станем родители се налага да се сблъскваме с хилядите институции и медицински лица, от които малко в повече ни идва.
Аз съм много страхлива.  До безобразие чак. Иска ми се, когато отида  на преглед и ми кажат- бременна сте - да се зарадвам, да скоча до небето, а не да започна да се притеснявам какво следва. Колко пари ще ми изискат и къде ще трябва да лежа, за да им " мина по здрава каса".
Мъчно ми е,че се налага ние да плащаме за грешките на системата.
Знам,че е трудно да си лекар, особено у нас, знам че е напрегнато да отговаряш за живота на хора, но бъдете хора.
Винаги в мислите си, когато правя нещо си представям как ще зарадвам човека от другата страна. Така направете и вие. Мислете си как ще видите сълзите от щастие и треперещите ръце на едно момиче,което става майка. Притесненият и развълнуван татко и плачещите от неизмеримо щастие баби и дядовци. Как ще чуете плача на живо и здраво бебе, а в гърлото ви няма да засяда буца, защото има проблем, а ще настръхнете от щастие, че сте направили още едно добро за света.

А заплатата...нея ще си я вземете. Дали някой ще прояви агресия спрямо беззащитните не би помогнало за промяна на заплатата.
Но доброто, доброто би направило света малко по-хубав и смислен за много хора.

 Благодаря, имах нужда да го кажа. :)







Снимки: bebok.eu и Детето.бг

понеделник, 9 февруари 2015 г.

Професия майка или работеща жена - вечната дилема

      От много време насам се замислям над тази тема. Вярно е,още нямам деца,но мисълта кое ще е с приоритет един ден не спира да ме преследва.
      Следя внимателно приятелките си и решенията ми,за да направя някакъв извод за себе си, но както казват хората-докато не ти е дошло до главата, не знаеш какво да правиш.
      Говоря си днес с една приятелка и тя ми казва-знаеш ли колко е хубаво да виждаш всекидневните промени на малкото детенце след 1 годинка, колко интересни са тогава.
Замислих се. Какво ли бих избрала?


    Дали искам да стоя до детето си и по някакъв начин да бъда спънка за неговото социализиране в обществото - ходенето му на детска ясла и градина, самостоятелността,която би придобило ако е сред друго деца, или да бъда с него и да изживея тези незабравими моменти.
    Дали искам да се върна в офиса и в забързаното ежедневие и да му отделям вечер по 2 часа,в които уморено ще чувам нещата,които детето иска да каже,но няма да се вслушвам в тях.
    Замислих се и какво ми дава като вариант държавата? Дали имам възможност да си стоя в къщи и да си гледам детето как расте цели две години? Дали работодателят ми би ми дал тази опция? Едва ли.
На повечето места хората те искат да се върнеш бързо,за да си поемеш работата и да не се налага да търсят друг човек. И не само за това. Карат ли ни работодателите ни да избираме между децата и работата. Оставят ли ни избор?

И се замислих пак, какво ли бих избрала?
За моя радост имам щастието да съм от жените, които могат да работят от вкъщи, които могат да са на работа за по- малко време от цял работен ден. А какво ли бих правила,ако не беше така?
И пак се спирам на въпроса - какво да избера,когато дойде денят?




четвъртък, 5 февруари 2015 г.

А то станало ФЕВРУАРИ 2015

За много години, докато се завъртях два - три пъти насам натам и то станало февруари месец от новодошлата 2015 година.
Много промени с началото на 2015 :)
Успешна 2015 на всички - здрава, пълноценна и много истинска. Незабравими моменти, много щастливи също и много трогателни също.
Останалото от нас. :))