сряда, 29 април 2015 г.

Убиват ни щастието

Вече все по-рядко ми остава време да си излея мислите. Само че, след много събития напоследък просто емоциите ми надделяха. Особено след цялата история и недомлъвките с лицето посегнало над бебе.
Малко ме заболя. Всъщност не е малко, заболя ме много, но не и толкова, колкото я всяка раждала жена. Казват, когато една жена роди сърцето й заживява в детето. Убедена съм, че е така. Всеки чака момента, в който става родител - няма по- хубаво от това.
Само че, преди да станем родители се налага да се сблъскваме с хилядите институции и медицински лица, от които малко в повече ни идва.
Аз съм много страхлива.  До безобразие чак. Иска ми се, когато отида  на преглед и ми кажат- бременна сте - да се зарадвам, да скоча до небето, а не да започна да се притеснявам какво следва. Колко пари ще ми изискат и къде ще трябва да лежа, за да им " мина по здрава каса".
Мъчно ми е,че се налага ние да плащаме за грешките на системата.
Знам,че е трудно да си лекар, особено у нас, знам че е напрегнато да отговаряш за живота на хора, но бъдете хора.
Винаги в мислите си, когато правя нещо си представям как ще зарадвам човека от другата страна. Така направете и вие. Мислете си как ще видите сълзите от щастие и треперещите ръце на едно момиче,което става майка. Притесненият и развълнуван татко и плачещите от неизмеримо щастие баби и дядовци. Как ще чуете плача на живо и здраво бебе, а в гърлото ви няма да засяда буца, защото има проблем, а ще настръхнете от щастие, че сте направили още едно добро за света.

А заплатата...нея ще си я вземете. Дали някой ще прояви агресия спрямо беззащитните не би помогнало за промяна на заплатата.
Но доброто, доброто би направило света малко по-хубав и смислен за много хора.

 Благодаря, имах нужда да го кажа. :)







Снимки: bebok.eu и Детето.бг