понеделник, 9 февруари 2015 г.

Професия майка или работеща жена - вечната дилема

      От много време насам се замислям над тази тема. Вярно е,още нямам деца,но мисълта кое ще е с приоритет един ден не спира да ме преследва.
      Следя внимателно приятелките си и решенията ми,за да направя някакъв извод за себе си, но както казват хората-докато не ти е дошло до главата, не знаеш какво да правиш.
      Говоря си днес с една приятелка и тя ми казва-знаеш ли колко е хубаво да виждаш всекидневните промени на малкото детенце след 1 годинка, колко интересни са тогава.
Замислих се. Какво ли бих избрала?


    Дали искам да стоя до детето си и по някакъв начин да бъда спънка за неговото социализиране в обществото - ходенето му на детска ясла и градина, самостоятелността,която би придобило ако е сред друго деца, или да бъда с него и да изживея тези незабравими моменти.
    Дали искам да се върна в офиса и в забързаното ежедневие и да му отделям вечер по 2 часа,в които уморено ще чувам нещата,които детето иска да каже,но няма да се вслушвам в тях.
    Замислих се и какво ми дава като вариант държавата? Дали имам възможност да си стоя в къщи и да си гледам детето как расте цели две години? Дали работодателят ми би ми дал тази опция? Едва ли.
На повечето места хората те искат да се върнеш бързо,за да си поемеш работата и да не се налага да търсят друг човек. И не само за това. Карат ли ни работодателите ни да избираме между децата и работата. Оставят ли ни избор?

И се замислих пак, какво ли бих избрала?
За моя радост имам щастието да съм от жените, които могат да работят от вкъщи, които могат да са на работа за по- малко време от цял работен ден. А какво ли бих правила,ако не беше така?
И пак се спирам на въпроса - какво да избера,когато дойде денят?




четвъртък, 5 февруари 2015 г.

А то станало ФЕВРУАРИ 2015

За много години, докато се завъртях два - три пъти насам натам и то станало февруари месец от новодошлата 2015 година.
Много промени с началото на 2015 :)
Успешна 2015 на всички - здрава, пълноценна и много истинска. Незабравими моменти, много щастливи също и много трогателни също.
Останалото от нас. :))