четвъртък, 24 март 2016 г.

Честит рожден ден, моя Любов

Като малка си мечтаех да срещна някой като Д-р Рос от Спешно отделение, добре познатият сериал, който даваха по мое детство. После пораснах и започнах да търся Слави Трифонов, той ми остана голямата несподелена любов. Във всеки търсех нещо от него, мислех си, че някой ден ще се запозная с него и с тази мечта заспивах доста тинейджърски нощи. После...пораснах още и осъзнах, че искам невъзможни неща, защото Слави Трифонов дори не знае, че ме има, макар да бях на всеки негов концерт от турнето им. Както и да е.
Един ден обаче срещнах човека, който стана Човека на моя живот. Тези неща се усещат, и да ми обяснява който каквото иска, аз осъзнах, че наистина обичам това момче и той е моето момче - той е Николай.

Е,честит рожден ден, мое момче! Честит празник, любими! Бъди здрав, все толкова борбен, разбиращ, обичащ и никога не спирай да се грижиш за нас с Виктория. Пожелавам ни още много пъти да посрещаме празника ти по толкова специален начин, пожелавам ни още по-голямо семейство  -весело, щуро, семейство което вместо да яде културно тортата от празника ти, би се замеряло с нея и тази идея би дошла от нас двамата с теб :)))

Обичам те! Обичам те от земята до небето и още толкова, защото ти си всичко, за което съм мечтала, всичко, което бих искала от мъжа до себе си!
Благодаря за всяка минута изживяна с теб, за всеки детайл, за всяка забележка и за всяка караница - с теб всичко има смисъл, защото двамата се учим един от друг. Двамата падаме, ставаме и продължаваме - нагоре, напред, настрани, накъдето трябва! Защото се обичаме! Защото повече от всичко искаме да сме едно цяло, а от нашата любов наяве е най-прекрасният подарък днес!



П.П. А сега погледни смисъла на всеки наш ден - държиш го в ръцете си! Обичаме те! Честит рожден ден! :)

четвъртък, 10 март 2016 г.

За избора и промяната


Дълго време ме нямаше никаква с публикации, но пък налице е най-прекрасното нещо в живота ми - нашата дъщеря. И наистина целият ти свят се преобръща, когато се появи то - детето.




Представях си го  толкова лесно, в началото е малко-само яде и спи, плаче когато е мокро и това е. После започва да се смее и става все по интересно. Само че, изобщо не е така. Изправих се пред нещо ново, различно и нещо, за което имам много въпроси, а за много от тях няма готови отговори. 
Падах, ставах, тръгвах, спирах се, плаках, много плаках, после се радвах на малките си успехи да сменя памперс сама, например. Аз, онази дето беше супер мотивирана за всичко, дето нямаше пред нея нещо невъзможно...се изплаших от майчинството. Ставах всяка сутрин и си казвах: "днес ще е по-добре от вчера" и наистина беше, но промяната към по-добро е минимална и дори не можеш да я забележиш. Задавах си хиляди пъти едни и същи въпроси и преговарях , като ученичка преди час по история в края на срока, как да сложа детето, за да кърмя правилно, колко време да го кърмя и т н. Борбата с кърменето е голяма, болките са много и избора е изцяло на майката, защото много жени не желаят да кърмят,избират друг път за себе си и за децата си.
 Е, на финала на втория месец от моето майчинство започнах да се справям горе-долу добре, да се понаспивам, да плача в пъти е по-малко, а моето малко момиче ме възнаграждава с усмивки за всяка добре свършена задача. Май се получава. Малко е трудно, но си струва. Смисъла е на лице -тя. Тя, която дарява пердетата с най-искрената усмивка на света, тя която гледа с обожание и възхита музикалната си играчка, тя която-когато е гладна и ме види че се приближавам ме кара да се чувствам сякаш съм целият й свят.
Всеки свободен момент си представям как ходим на разходка, а тя продължава да сияе, както аз когато я видя.
И се замислих. Замислих се, какво стана с онова момиче, кариеристката, онази дето искаше да покорява върховете и да гони първите места. Къде я оставих, къде я забравих и дали ще се върне? С удоволствие бих започнала на чисто, нещо ново и различно, нещо в което мога да включа дъщеря си и да черпя идеи от нея.


Избора да бъдеш майка, или да бъдеш жена, която иска да гони кариера в името на всичко?
Избора е труден, а промяната е на лице, но тя дава смисъл на всичко това.