сряда, 27 април 2016 г.

За книгите с любов

От малка обичам книгите. Когато сама не можех още да чета, много обичах да ми четат, слушах с интерес, особено обичах да ми четат вечер преди лягане. След като приказката свършеше и нашите загасяха лампата в стаята ми да заспивам, аз стоях с часове и си представях лицето на всеки герой от току-що свършилата приказка. Представях си ги в детайли - лице,очи,коса, усмивка, дрехи, после си мислех какви комбинации за щастлив край на приказката биха били възможни,освен описаният от автора - и така заспивах.
Когато се научих сама да чета,бях толкова нетърпелива да прочета всички книги,че започвах по няколко книги наведнъж да чета, е и до днес е така. Към днешна дата отново съм все толкова нетърпелива,че дори и в момента съм започнала да чета 4 книги/едновременно/. Забавно е, защото чета съвсем различни книги- биографична, любовен роман, "родителска" и още една за Тоскана. В един момент седя и се питам - спомням ли си в коя за какво ставаше дума? И да - спомням си. Детайлно, с всички малки точици и описания. И тогава осъзнах,че една от големите ми любови си остават - книгите. Мога да си купувам книги всеки ден,да ги чета,да ги препрочитам и да си пълня библиотеката с нови и нови неща.
Силно се надявам да предам тази си любов и на дъщеря си. Давам дума,че ще й чета и препрочитам много пъти любими приказки и тайно ще се надявам и на нея да й станат любими :))
А сега отивам да довърша книгата на Слави Трифонов - За мен е чест.

За мен беше удоволствие да споделя с вас мислите си. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар