вторник, 2 август 2016 г.

Аз кърмя и се гордея с това

Днес в световната седмица на кърменето/от 1 до 7 август/  много ми се иска да насърча жените, на които им предстои това важно събитие - да кърмят.
Всяка от нас се вълнува или страхува много от раждането на детето, дали ще мине добре, ами то как ще е,какво ще е, къде ще е,как ще съм аз, ще успея ли да родя нормално, ами ако объркам нещо? Никоя от нас, обаче не мисли за после. А всъщност после-то е по- важно, не че раждането е шега работа- дори напротив, но след раждането започва истинският страх.
Ами сега?
Преди да родя не бях прочела и един ред за кърменето, само слушах от моите приятелки родили наскоро,или с по-големи деца, колко е хубаво да кърмиш. Аз бях твърдо решена,че ще кърмя на всяка цена и каквото и да ми коства. Мислех си обаче,че -"какво толкова е това кърмене,само трябва да свикнеш с мисълта, ако имаш гъдел, че някой ще ти гъделичка гърдите. Ами да,ама не точно.
Реших да отида на лекция за кърменето преди да родя, на която запомних всичко,представете си, та дори не си й записвах, просто ми се стори просто нещо, чисто и просто инстинкт- слагаш бебето, то те усеща, помирисва и засуква, а ти изтърпяваш първите няколко пъти болка и после става рай. Дори не обърнах внимание на указанията, които ни даваше консултантката по кърмене. Какво да правим, ако се случи това, или онова. Предполагах,че в интернет има информация, ако ми се наложи,ама едва ли.
И така, настъпи денят, родих- естествено и след като малко се посъвзех след раждането веднага побързах да попитам доктора -как да го храня това дете,като още нямам кърма и кога ще дойде. Човека беше така добър да ми обясни,че най-вероятно до няколко дни ще тръгне, да слагам детето на гърди и да чакам. Добре.Така и направих-слагах малката когато ми я носеха на гърди,тя дръпваше три пъти и с това приключвахме цялата процедура,защото"млякото й изстива и после не може да го яде"/сухото мляко/.
С две думи, без да навлизам в много подробности - преживях моя малък и скромен Ад в болницата с така любезните акушерки и плачейки се молех да стане утре и да се приберем в нас, където ще си викна аз консултантката по кърмене и тя ще ми помогне и пак всичко ще е песен.
Да, ама не точно. Дойде жената, след като с бебка се прибрахме в къщи, обясни ми как всичко,което ВЕЧЕ правя е правилно и всичко е тип-топ и така да продължавам. Аз си се успокоих,слагах малката както ми бе казано, и като тя пуснеше гърдата-значи се била наяла и аз я оставях да спи в леглото с идеята,че цяла нощ ще си дремвам. Само че,детето е на 3 дни, то се уморява през 5 мин., заспива, хапва малко, което се оказа после че не точно му е стигало и тогава започна моят ад отново. Храня я,тя заспива за 20 мин.и започва да плаче, аз плача в шаш с нея- гладна ли е,боли ли я нещо, какво става. Не исках да давам и капка сухо мляко,през цялото време си повтарях- ще кърмя каквото и да ми коства!
Докато не се получи някакъв що годе режим, който с моя приятелка съчетахме и за мое щастие проработи при мен. 
Осъзнала вече, че не й стига кърмата, след като я нахранех, цедях остатъка с помпа и й го давах с шише,а накрая ако все още не й стигаше имах в запас- сухо мляко и додавах. И така лека полека,нещата си дойдоха на мястото. На започна да ми стига кърмата, детето започна да се наяжда изцяло, без дохранване, изхвърлих сухото мляко в кофата за боклук с голяма радост,замразих 2 чекмеджета с кърма, разранените ми зърна започнаха да зарастват,започнах да не плача от болка всеки път когато кърмех, вече нямах синки по краката от стискането с ръце на кожата на крака,за да ме боли другаде и да забравя за болката на гърдата, а мама, която беше неотлъчно до мен и която е кърмила и мен и сестра ми - беше категорична,несломима и само ми повтаряше- ще стане, ще стане хубаво ще видиш. ЩЕ ти бъде приятно да кърмиш, ще видиш. Майката е незаменима в този момент, защото само тя разбира какво изпитваш, защото е минала по този път/без да се сърдят всички останали членове на семейството/.
После всичко вече тръгна нормално, като изключим множеството запушвания на канали, които имах от помпата, като изключим многото топли компреси, които си правех, за да може да не се задържа кърма и като изключим,че все още търся подходящата поза за малката - кърменето е прекрасно, в това съм убедена.

 Преди около месец и малко дойде момента, в който трябваше да заменя едно кърмене с пюре, за мен раздялата беше пагубна-няколко седмици бях в непрестанни мисли как да го направя, обяснявах на себе си,че това е само едно кърмене,че не спирам всичко. И все пак трудно го направих, макар да не съм от онези майки, които смятат,че кърменето и само кърменето е най за детето, наясно съм,че то има нужда от друга храна от един момент нататък.
С цената на всичко си струва да кърмиш, усмивката на лицето на малкото слънце, която виждаш, когато то те види и двете протегнати ръчички,за да ти покаже,че те чака,че има нужда от теб. Божествено е,несравнимо, силно и неописуемо. Още кърмя. Ще продължа да кърмя,защото от ада в началото имам само бегъл спомен, а в съзнанието ми ще се запечатат завинаги - усмивката на Виктория, когато дойде време за хранене и всеки неин поглед, докато изживяваме нашият момент.
Кърменето ме промени - определено ме накара да осъзная, че колкото и деца да имам, ще кърмя всяко едно от тях!

Моите основни правила, които следвах до тук:

1.Поза, която е удобна за детето и за вас!

2.Кърмете на някакъв ориентировъчен режим,с изключения разбира се.

3.Не се цедете без да има напрежение в гърдите, без да има нужда един вид, просто в началото слагайте по-често от 3 часа детето на гърдите, докато процеса тръгне.

4. Почиствайте гърдите след всяко хранене, добре и за вас и за бебето ви.

5.Ако много ви боли, докато кърмите, използвайте протектори - доста облекчават.

6. Четете този блог. На мен много ми помогна, обадете се на консултант, ако имате проблем, те са много учтиви и много помагат- за всичко. 

Вече е лесно. Тя е голяма, храненето е не повече от 10 минути с всички усмивки и закачки, кърмя навсякъде - в колата, в стаите за кърмене по обществените места, в къщи, у приятели. Лесно е. Началото е трудно, после вече с усмивка се гледаме, храним се и деня продължава :)


Говорете, с вашите майки,с вашите приятелки, които са кърмели, не спирайте преди да сте опитали всичко -в името на най-важният човек- детето ви!
Подкрепям всяка майка, която иска да кърми, но не може по ред причини, защото знам,че наистина има жени, които се борят с това и просто не става. Подкрепям и всяка жена, преборила се, преглътнала своите страхове и болки, в името на това- детето й да получи най-доброто което тя може да му предостави на този етап от живота му. Кърмете, защото света се нуждае от нас, от естествени процеси, света се нуждае от тях - нашите деца.


Няма коментари:

Публикуване на коментар