събота, 1 октомври 2016 г.

Вкусотии за Вики

Вдъхновена от много майки около мен, които са приготвяли или приготвят храна за децата си, реших и аз да правя така.
В началото е малко трудно ,защото бебето яде 1-2 неща и е невъзможно да се осигури разнообразие. С времето обаче детето си пораства, започва да яде повече и повече и неща и да му харесват различните комбинации.
Вики вече е на почти 9 месеца и яде с удоволствие всичко, което предложа. Надявам се, защото й харесва как е приготвено ;).

Вчера имах доста свободно време, защото баща й се занимаваше главно с нея и реших да й понаготвя.Както казах държа на разнообразието в храненето.
Направих за закуска - царевична каша със сирене и масло./Стандартно: 200 мл вода на котлона в касерола да заври,и като завря в нея сипвам на тънка струя 2 супени лъжици царевично брашно разбито в студена вода-10-20 мл/.Бъркам до сгъстяване,непосредствено след сваляне от котлона добавих масло, а след него и сирене.

За обяда бях заложиха на най-различни сезонни зеленчуци + карфиол/който сега въвеждм/ и броколи/които тя много обича/.
Все пак направих част от зеленчуците,а другите останаха за днес в комбинация  с пилешко месо.
И все пак обяда беше : сладък картоф- 1/2, червена чушка-1/2, броколи/една розичка/, 2 моркова/средно големи/, 1 средно голям обикновен картоф, копър/пресен/, жълтък-твърдо сварен и няколко капки рапично олио.

Следобедната закуска е едно от любимите ми неща за правене за нея.Опитвам се да измислям, макар и с малкото ми опит, най-различни интересни неща за хапване, които да й допадат.
Вчера й направих два вида мъфини - солени и сладки.

Сладки мъфини : с фини овесени ядки 2-3 суп лъжици, 1 ябълка/средно голяма/ и малко канела за аромат, 1 ч.л. кокосово масло - запекох за 10 мин отгоре и отдолу в загрята фурна и 10 мин на вентилатор.

Солени мъфини: 2 суп.лъж. оризово брашно, 2 суп.лъж. брашно от елда, 1/2 домат/суров,изчистен и обелен/, 1/2 варен морков/взех от тези за обяда в случая/,на върха на чаена лъжичка сода и толкова и краве масло.Добавях вода докато се получи смес нито рядка, нито гъста.Сложих за печене в загрята на 180 градуса фурна 15 минути/отгоре и отдолу пекох/ и 5 мин на вентилатор.

Моето момиче изяде всичко и дори плака като свърши, надявам се и на Вашите деца да им харесат!

Бон Апети!

вторник, 2 август 2016 г.

Аз кърмя и се гордея с това

Днес в световната седмица на кърменето/от 1 до 7 август/  много ми се иска да насърча жените, на които им предстои това важно събитие - да кърмят.
Всяка от нас се вълнува или страхува много от раждането на детето, дали ще мине добре, ами то как ще е,какво ще е, къде ще е,как ще съм аз, ще успея ли да родя нормално, ами ако объркам нещо? Никоя от нас, обаче не мисли за после. А всъщност после-то е по- важно, не че раждането е шега работа- дори напротив, но след раждането започва истинският страх.
Ами сега?
Преди да родя не бях прочела и един ред за кърменето, само слушах от моите приятелки родили наскоро,или с по-големи деца, колко е хубаво да кърмиш. Аз бях твърдо решена,че ще кърмя на всяка цена и каквото и да ми коства. Мислех си обаче,че -"какво толкова е това кърмене,само трябва да свикнеш с мисълта, ако имаш гъдел, че някой ще ти гъделичка гърдите. Ами да,ама не точно.
Реших да отида на лекция за кърменето преди да родя, на която запомних всичко,представете си, та дори не си й записвах, просто ми се стори просто нещо, чисто и просто инстинкт- слагаш бебето, то те усеща, помирисва и засуква, а ти изтърпяваш първите няколко пъти болка и после става рай. Дори не обърнах внимание на указанията, които ни даваше консултантката по кърмене. Какво да правим, ако се случи това, или онова. Предполагах,че в интернет има информация, ако ми се наложи,ама едва ли.
И така, настъпи денят, родих- естествено и след като малко се посъвзех след раждането веднага побързах да попитам доктора -как да го храня това дете,като още нямам кърма и кога ще дойде. Човека беше така добър да ми обясни,че най-вероятно до няколко дни ще тръгне, да слагам детето на гърди и да чакам. Добре.Така и направих-слагах малката когато ми я носеха на гърди,тя дръпваше три пъти и с това приключвахме цялата процедура,защото"млякото й изстива и после не може да го яде"/сухото мляко/.
С две думи, без да навлизам в много подробности - преживях моя малък и скромен Ад в болницата с така любезните акушерки и плачейки се молех да стане утре и да се приберем в нас, където ще си викна аз консултантката по кърмене и тя ще ми помогне и пак всичко ще е песен.
Да, ама не точно. Дойде жената, след като с бебка се прибрахме в къщи, обясни ми как всичко,което ВЕЧЕ правя е правилно и всичко е тип-топ и така да продължавам. Аз си се успокоих,слагах малката както ми бе казано, и като тя пуснеше гърдата-значи се била наяла и аз я оставях да спи в леглото с идеята,че цяла нощ ще си дремвам. Само че,детето е на 3 дни, то се уморява през 5 мин., заспива, хапва малко, което се оказа после че не точно му е стигало и тогава започна моят ад отново. Храня я,тя заспива за 20 мин.и започва да плаче, аз плача в шаш с нея- гладна ли е,боли ли я нещо, какво става. Не исках да давам и капка сухо мляко,през цялото време си повтарях- ще кърмя каквото и да ми коства!
Докато не се получи някакъв що годе режим, който с моя приятелка съчетахме и за мое щастие проработи при мен. 
Осъзнала вече, че не й стига кърмата, след като я нахранех, цедях остатъка с помпа и й го давах с шише,а накрая ако все още не й стигаше имах в запас- сухо мляко и додавах. И така лека полека,нещата си дойдоха на мястото. На започна да ми стига кърмата, детето започна да се наяжда изцяло, без дохранване, изхвърлих сухото мляко в кофата за боклук с голяма радост,замразих 2 чекмеджета с кърма, разранените ми зърна започнаха да зарастват,започнах да не плача от болка всеки път когато кърмех, вече нямах синки по краката от стискането с ръце на кожата на крака,за да ме боли другаде и да забравя за болката на гърдата, а мама, която беше неотлъчно до мен и която е кърмила и мен и сестра ми - беше категорична,несломима и само ми повтаряше- ще стане, ще стане хубаво ще видиш. ЩЕ ти бъде приятно да кърмиш, ще видиш. Майката е незаменима в този момент, защото само тя разбира какво изпитваш, защото е минала по този път/без да се сърдят всички останали членове на семейството/.
После всичко вече тръгна нормално, като изключим множеството запушвания на канали, които имах от помпата, като изключим многото топли компреси, които си правех, за да може да не се задържа кърма и като изключим,че все още търся подходящата поза за малката - кърменето е прекрасно, в това съм убедена.

 Преди около месец и малко дойде момента, в който трябваше да заменя едно кърмене с пюре, за мен раздялата беше пагубна-няколко седмици бях в непрестанни мисли как да го направя, обяснявах на себе си,че това е само едно кърмене,че не спирам всичко. И все пак трудно го направих, макар да не съм от онези майки, които смятат,че кърменето и само кърменето е най за детето, наясно съм,че то има нужда от друга храна от един момент нататък.
С цената на всичко си струва да кърмиш, усмивката на лицето на малкото слънце, която виждаш, когато то те види и двете протегнати ръчички,за да ти покаже,че те чака,че има нужда от теб. Божествено е,несравнимо, силно и неописуемо. Още кърмя. Ще продължа да кърмя,защото от ада в началото имам само бегъл спомен, а в съзнанието ми ще се запечатат завинаги - усмивката на Виктория, когато дойде време за хранене и всеки неин поглед, докато изживяваме нашият момент.
Кърменето ме промени - определено ме накара да осъзная, че колкото и деца да имам, ще кърмя всяко едно от тях!

Моите основни правила, които следвах до тук:

1.Поза, която е удобна за детето и за вас!

2.Кърмете на някакъв ориентировъчен режим,с изключения разбира се.

3.Не се цедете без да има напрежение в гърдите, без да има нужда един вид, просто в началото слагайте по-често от 3 часа детето на гърдите, докато процеса тръгне.

4. Почиствайте гърдите след всяко хранене, добре и за вас и за бебето ви.

5.Ако много ви боли, докато кърмите, използвайте протектори - доста облекчават.

6. Четете този блог. На мен много ми помогна, обадете се на консултант, ако имате проблем, те са много учтиви и много помагат- за всичко. 

Вече е лесно. Тя е голяма, храненето е не повече от 10 минути с всички усмивки и закачки, кърмя навсякъде - в колата, в стаите за кърмене по обществените места, в къщи, у приятели. Лесно е. Началото е трудно, после вече с усмивка се гледаме, храним се и деня продължава :)


Говорете, с вашите майки,с вашите приятелки, които са кърмели, не спирайте преди да сте опитали всичко -в името на най-важният човек- детето ви!
Подкрепям всяка майка, която иска да кърми, но не може по ред причини, защото знам,че наистина има жени, които се борят с това и просто не става. Подкрепям и всяка жена, преборила се, преглътнала своите страхове и болки, в името на това- детето й да получи най-доброто което тя може да му предостави на този етап от живота му. Кърмете, защото света се нуждае от нас, от естествени процеси, света се нуждае от тях - нашите деца.


сряда, 1 юни 2016 г.

Честит първи Юни

Обожавам този празник. Освен че с него винаги съм чувствала началото на щурото лято, прекрасните ми родители са ме карали да се чувствам дете.
За първи път обаче,този Ден на детето ми е различен. Осмислен. Истински и вдъхновяващ. Защото имаме дете, което днес празнува и осмисля деня ми. Сутринта станах, пуснах й детски песнички, тя се кълчотеше в нейният си стил на танцуване, когато чуе музикалната си играчка над леглото, смееше се и на мен ми стана още по-празнично. Подготвих й специален тоалет за днешният ден, абе като цяло се вълнувам повече от нея. Ха-ха.
Днес осъзнах колко е хубаво да имаш наистина празник в дома си на 1 юни.
Честит Международен ден на детето! Не спирайте да носите и пазите детското в себе си, защото тези лудории, които някога сме сътворявали като деца, именно те ни карат да се усмихваме и си казваме,че още не сме стари да направим пак някоя лудория от преди. Не спирайте да мечтаете  - какво можете да дадете на децата си и направете деня на детето - специален за Вашето дете!

Прекрасен празник! <3

четвъртък, 12 май 2016 г.

6 забавни неща напук на лошото време

Стана вече има няма месец-все вали,пече слънце, после пак вали. Абе с две думи-гадна работа. Седя си в хола на дивана и всеки ден си казвам: е и днес няма да се дам на това време да ми мачка настроението.
За това си въведох 6 прости и основни правила, забавни неща или както щете ги наричайте, които да не позволяват усмивката ми да слиза от лицето:

1.Направете си капучино с многооооо пяна. Какво по-прекрасно от това,да изпиеш една разкошна топла и любима напитка в голяма чаша, която си обгърнал с двете си ръце, за да ги топлиш на нея.




2. Вземете си любимият шоколад/десерт. Какъвто и да е той, просто намерете 1 бройка от него и с удоволствие я изяжте.

3.Напишете на любим човек - че го обичате. Това гарантирано оправя настроението. Онзи ден лично го пробвах, адски добре се почувствах.

4.Разгледайте ваши снимки от любими места, с любими хора, това много ще ви зарадва и усмихне, а и стопли :)))

5.Купете си чадър, който обожавате и с удоволствие го носете. Моят е от Париж и го обожавам.


6.Вечеряйте в любимото си заведение  с чаша вино и любимото ви ястие. Това безспорно помага-добра компания, чаша любимо вино и любимата вечеря.

И така...аз лично всеки ден се усмихвам на прекрасната ни дъщеря и ми е все тая вали ли,не вали ли,ама понякога имам силната нужда от горните неща,за да се почувствам жива :)))))

сряда, 27 април 2016 г.

За книгите с любов

От малка обичам книгите. Когато сама не можех още да чета, много обичах да ми четат, слушах с интерес, особено обичах да ми четат вечер преди лягане. След като приказката свършеше и нашите загасяха лампата в стаята ми да заспивам, аз стоях с часове и си представях лицето на всеки герой от току-що свършилата приказка. Представях си ги в детайли - лице,очи,коса, усмивка, дрехи, после си мислех какви комбинации за щастлив край на приказката биха били възможни,освен описаният от автора - и така заспивах.
Когато се научих сама да чета,бях толкова нетърпелива да прочета всички книги,че започвах по няколко книги наведнъж да чета, е и до днес е така. Към днешна дата отново съм все толкова нетърпелива,че дори и в момента съм започнала да чета 4 книги/едновременно/. Забавно е, защото чета съвсем различни книги- биографична, любовен роман, "родителска" и още една за Тоскана. В един момент седя и се питам - спомням ли си в коя за какво ставаше дума? И да - спомням си. Детайлно, с всички малки точици и описания. И тогава осъзнах,че една от големите ми любови си остават - книгите. Мога да си купувам книги всеки ден,да ги чета,да ги препрочитам и да си пълня библиотеката с нови и нови неща.
Силно се надявам да предам тази си любов и на дъщеря си. Давам дума,че ще й чета и препрочитам много пъти любими приказки и тайно ще се надявам и на нея да й станат любими :))
А сега отивам да довърша книгата на Слави Трифонов - За мен е чест.

За мен беше удоволствие да споделя с вас мислите си. :)

четвъртък, 24 март 2016 г.

Честит рожден ден, моя Любов

Като малка си мечтаех да срещна някой като Д-р Рос от Спешно отделение, добре познатият сериал, който даваха по мое детство. После пораснах и започнах да търся Слави Трифонов, той ми остана голямата несподелена любов. Във всеки търсех нещо от него, мислех си, че някой ден ще се запозная с него и с тази мечта заспивах доста тинейджърски нощи. После...пораснах още и осъзнах, че искам невъзможни неща, защото Слави Трифонов дори не знае, че ме има, макар да бях на всеки негов концерт от турнето им. Както и да е.
Един ден обаче срещнах човека, който стана Човека на моя живот. Тези неща се усещат, и да ми обяснява който каквото иска, аз осъзнах, че наистина обичам това момче и той е моето момче - той е Николай.

Е,честит рожден ден, мое момче! Честит празник, любими! Бъди здрав, все толкова борбен, разбиращ, обичащ и никога не спирай да се грижиш за нас с Виктория. Пожелавам ни още много пъти да посрещаме празника ти по толкова специален начин, пожелавам ни още по-голямо семейство  -весело, щуро, семейство което вместо да яде културно тортата от празника ти, би се замеряло с нея и тази идея би дошла от нас двамата с теб :)))

Обичам те! Обичам те от земята до небето и още толкова, защото ти си всичко, за което съм мечтала, всичко, което бих искала от мъжа до себе си!
Благодаря за всяка минута изживяна с теб, за всеки детайл, за всяка забележка и за всяка караница - с теб всичко има смисъл, защото двамата се учим един от друг. Двамата падаме, ставаме и продължаваме - нагоре, напред, настрани, накъдето трябва! Защото се обичаме! Защото повече от всичко искаме да сме едно цяло, а от нашата любов наяве е най-прекрасният подарък днес!



П.П. А сега погледни смисъла на всеки наш ден - държиш го в ръцете си! Обичаме те! Честит рожден ден! :)

четвъртък, 10 март 2016 г.

За избора и промяната


Дълго време ме нямаше никаква с публикации, но пък налице е най-прекрасното нещо в живота ми - нашата дъщеря. И наистина целият ти свят се преобръща, когато се появи то - детето.




Представях си го  толкова лесно, в началото е малко-само яде и спи, плаче когато е мокро и това е. После започва да се смее и става все по интересно. Само че, изобщо не е така. Изправих се пред нещо ново, различно и нещо, за което имам много въпроси, а за много от тях няма готови отговори. 
Падах, ставах, тръгвах, спирах се, плаках, много плаках, после се радвах на малките си успехи да сменя памперс сама, например. Аз, онази дето беше супер мотивирана за всичко, дето нямаше пред нея нещо невъзможно...се изплаших от майчинството. Ставах всяка сутрин и си казвах: "днес ще е по-добре от вчера" и наистина беше, но промяната към по-добро е минимална и дори не можеш да я забележиш. Задавах си хиляди пъти едни и същи въпроси и преговарях , като ученичка преди час по история в края на срока, как да сложа детето, за да кърмя правилно, колко време да го кърмя и т н. Борбата с кърменето е голяма, болките са много и избора е изцяло на майката, защото много жени не желаят да кърмят,избират друг път за себе си и за децата си.
 Е, на финала на втория месец от моето майчинство започнах да се справям горе-долу добре, да се понаспивам, да плача в пъти е по-малко, а моето малко момиче ме възнаграждава с усмивки за всяка добре свършена задача. Май се получава. Малко е трудно, но си струва. Смисъла е на лице -тя. Тя, която дарява пердетата с най-искрената усмивка на света, тя която гледа с обожание и възхита музикалната си играчка, тя която-когато е гладна и ме види че се приближавам ме кара да се чувствам сякаш съм целият й свят.
Всеки свободен момент си представям как ходим на разходка, а тя продължава да сияе, както аз когато я видя.
И се замислих. Замислих се, какво стана с онова момиче, кариеристката, онази дето искаше да покорява върховете и да гони първите места. Къде я оставих, къде я забравих и дали ще се върне? С удоволствие бих започнала на чисто, нещо ново и различно, нещо в което мога да включа дъщеря си и да черпя идеи от нея.


Избора да бъдеш майка, или да бъдеш жена, която иска да гони кариера в името на всичко?
Избора е труден, а промяната е на лице, но тя дава смисъл на всичко това.